Как въобще си се справил?!
•1.- Автомобилите нямаха предпазни колани, облегалки за главата, а да не говорим за въздушни възглавници.
•2.- На задната седалка беше весело и безопасно.
•3.- Детските креватчета с решетки и играчките бяха шарени или най-малкото боядисани със съдържащи олово или други отровни или съмнителни лакове и бои.
•4.- Нямаше обезопасители за деца на електрическите контакти, автомобилните врати, флаконите с лекарства и почистващите химически препарати в домакинството.
•5.- Можехме да караме колело без предпазни каски.
•6.- Пиехме направо от градинския маркуч или други водоизточници, а не минерална вода от стерилни бутилки...
•7.- Строяхме си коли от сандъци за сапун, а онези, които живееха на някоя стръмна асфалтирана улица, се опитваха да поставят рекорди за скорост и установяваха евентуално на половината път, че някой е икономисал от спирачката. След няколко падания най-често и този проблем беше разрешен!
•8.- Можехме да излезем да играем навън с единственото условие, че преди да се стъмни ще се приберем вкъщи. Нямаше GSM-и...и никой не знаеше къде се шляем. Невероятно!
•9.- Училището беше преди обед, а за обяд се прибирахме вкъщи.
•10.- Имахме рани от охлузвания, счупени кости, понякога избити зъби, но никога никой не е бил обвиняван за това – дори и когато ставаше въпрос за някое дребно сбиване. Никой не беше виновен – освен ние самите.
•11.- Можехме да се тъпчем на воля със сладкиши и сандвичи, да пием напитки с истинска захар и никога нямахме проблеми с наднорменото тегло - защото винаги играехме навън и бяхме дейни ...
•12.- Можехме да си разделим една лимонада (по-късно двоен литър) на четирима души ... Да пием от една бутилка или бирена чаша, без някой да пострада от това.
•13.- Нямахме плейстейшъни, Нинтендо 64, X-кутии, видеоигри, 99 кабелни канала, видеорекордери, Dolby surround звук, GSM-и, компютри, чатрумове в Интернет ..., а имахме приятели.
•14.- Можехме да излизаме навън, да отидем на гости на приятели пеша или с колелото, дори и когато те живееха на няколко километра от нас, да почукаме или дори без да чукаме да влезем в къщата и да ги вземем за игра.
•15.- Да, там навън – в този ужасен свят! Без всякакви бодигардове и пазачи! Нима е възможно такова нещо?! Ритахме футбол на една врата и когато някой не беше “селектиран” за игра, не настъпваше психическа травма и краят на света.
• 16.- Някои ученици бяха може би не толкова добри колкото другите, а когато оставаха, трябваше да повторят учебната година. За такова нещо никой не беше изпращан на психолог или психотерапевт. Никой нямаше дислексия, проблеми с концентрацията и не беше хиперактивен, просто учебната година се повтаряше и така всеки получаваше своя шанс.
•17.- Имахме свобода, удари и неуспехи, успехи, получавахме задания ... и се учехме да се справяме с тях.
•И така, въпросът за голямата награда е: как успяхме да преживеем всичко това???
И преди всичко как успяхме да развием личността си???
И ти ли си от това поколение?
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
8 comments:
Аха!
Спомням си вкуса на швепса и на вафлата, както и вкуса на слънцето и мачовете до късно вечер...))))))
Спомням си вкуса на швепса и на вафлата, както и вкуса на слънцето и мачовете до късно вечер...))))))
Много хубаво беше! И аз съм от това поколение. Колко жалко, че децата ни никога не вкусиха истински живот, истинско детство, истинско мляко, вафла, сирене, истинско приятелство, истинско училище, а не безумни експерименти, родили се в някоя комплексирана глава. Това няма как да се обясни, да се разкаже. Чувствам се щастлива, че съм изживяла всичко описано. От първото до последното.
Да, и аз съм от това поколение и сега изпитвам носталгия по тези времена... Защото всичко беше ИСТИНСКО!
Жалко, че децата ни няма никога да преживеят това детство, което сме имали ние...
Аз все си мисля, че пак ще дойдат подобни времена. GSM-и сигурно ще има дълго време, но другите неща бавно и полека пак ще си дойдат на мястото.
Ееех, наистина хубави времена си бяха, само може да се радваме, че сме ги изживяли, но не мисля, че ще се върнат...
И тогава баба ми казваше, че онова време е по-лошо от нейното... Светът върви напред и всяко време явно, трябва да преживее себе си.
И аз така. Родих се и израстнах в това време. В едно с чистата природа, натуралните продукти..... и хубави и не чак толкова хубави неща. Мисля си за вниците ни. Ще трябва да оцеляват в "нес" природа, "нес" литература, "нес" продукти........ Добра статия. Навява спомени и размисли.
Post a Comment