- Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Ами много съм ти благодарна за всичките блага, които си ми дал, но въпреки това не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случая ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре - казала радостно Ева - но къде е уловката?
- Ами, ще го създам при едно условие.
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен, затова нека го оставим да си мисли, че той е създаден пръв. Това ще бъде нашата малка тайна...казвам ти го като жена на жена...
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=255&WorkID=9617&Level=1
ReplyDeleteТова стихотврорение не е за този несериозен пост. Заслужава по-добра съдба... И стихотворението и лелеяната мъка...
ReplyDeleteТя сега си отива...
/Недялко Йорданов/
Тя сега си отива,
още днес си отива.
Тази рокля е тъмна и така й отива.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но какво да направя, като пак ме обича.
Ето, тих и разумен, приближава се края
и къде ще отиде,
аз не зная, не зная.
При кого ще отиде в тези нощи студени.
Тя ще мисли за мене,
ще си спомня за мене.
И защо една вечер
най-случайно ми хрумна
да я спра и почне любовта неразумна?
Тя сега си отива и почти е спокойна.
Тя е малка и грешна,
тя е малка и стройна.
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...
С нея весел ли бях,
непохватен ли,
чист ли?
Зная само, че тя все пак почна да мисли.
Тя сега е малка и хитра - на лисичка прилича,
но сега е богата -
тя вече обича.
Все едно дали мене.
Но сега точно - мене.
При кого ще отиде в тези нощи студени?
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...