Как въобще си се справил?!
•1.- Автомобилите нямаха предпазни колани, облегалки за главата, а да не говорим за въздушни възглавници.
•2.- На задната седалка беше весело и безопасно.
•3.- Детските креватчета с решетки и играчките бяха шарени или най-малкото боядисани със съдържащи олово или други отровни или съмнителни лакове и бои.
•4.- Нямаше обезопасители за деца на електрическите контакти, автомобилните врати, флаконите с лекарства и почистващите химически препарати в домакинството.
•5.- Можехме да караме колело без предпазни каски.
•6.- Пиехме направо от градинския маркуч или други водоизточници, а не минерална вода от стерилни бутилки...
•7.- Строяхме си коли от сандъци за сапун, а онези, които живееха на някоя стръмна асфалтирана улица, се опитваха да поставят рекорди за скорост и установяваха евентуално на половината път, че някой е икономисал от спирачката. След няколко падания най-често и този проблем беше разрешен!
•8.- Можехме да излезем да играем навън с единственото условие, че преди да се стъмни ще се приберем вкъщи. Нямаше GSM-и...и никой не знаеше къде се шляем. Невероятно!
•9.- Училището беше преди обед, а за обяд се прибирахме вкъщи.
•10.- Имахме рани от охлузвания, счупени кости, понякога избити зъби, но никога никой не е бил обвиняван за това – дори и когато ставаше въпрос за някое дребно сбиване. Никой не беше виновен – освен ние самите.
•11.- Можехме да се тъпчем на воля със сладкиши и сандвичи, да пием напитки с истинска захар и никога нямахме проблеми с наднорменото тегло - защото винаги играехме навън и бяхме дейни ...
•12.- Можехме да си разделим една лимонада (по-късно двоен литър) на четирима души ... Да пием от една бутилка или бирена чаша, без някой да пострада от това.
•13.- Нямахме плейстейшъни, Нинтендо 64, X-кутии, видеоигри, 99 кабелни канала, видеорекордери, Dolby surround звук, GSM-и, компютри, чатрумове в Интернет ..., а имахме приятели.
•14.- Можехме да излизаме навън, да отидем на гости на приятели пеша или с колелото, дори и когато те живееха на няколко километра от нас, да почукаме или дори без да чукаме да влезем в къщата и да ги вземем за игра.
•15.- Да, там навън – в този ужасен свят! Без всякакви бодигардове и пазачи! Нима е възможно такова нещо?! Ритахме футбол на една врата и когато някой не беше “селектиран” за игра, не настъпваше психическа травма и краят на света.
• 16.- Някои ученици бяха може би не толкова добри колкото другите, а когато оставаха, трябваше да повторят учебната година. За такова нещо никой не беше изпращан на психолог или психотерапевт. Никой нямаше дислексия, проблеми с концентрацията и не беше хиперактивен, просто учебната година се повтаряше и така всеки получаваше своя шанс.
•17.- Имахме свобода, удари и неуспехи, успехи, получавахме задания ... и се учехме да се справяме с тях.
•И така, въпросът за голямата награда е: как успяхме да преживеем всичко това???
И преди всичко как успяхме да развием личността си???
И ти ли си от това поколение?
27 April 2010
23 April 2010
Признаци за пристрастяване към интернет
- целувате уеб-страницата на вашата приятелка;
- файла с препратки ви е толкова дълъг, че ви трябват 15 минути да го разлистите;
- на очилата ви има прогорена рамка на уеб-страница;
- отказвате да отидете на почивка на място без телефони;
- в крайна сметка отивата на почивка, но само след като си купите лаптоп с вграден модем;
- прекарвате половината от пътуването си с лаптопа на скута, а детето в багажното;
- всичките ви мечти са свързани с по-високи скорости на линията;
- сънищата ви са в .html формат;
- пишете "com" след всяка точка;
- като изключвате модема си се чувствате сякаш сте прекъснали връзката с любим човек;
- започвате да се представяте като "Иван - маймунско а - ... точка- bg"
- сърцето ви започва да трепти при всеки нов WWW адрес, който видите в медиите;
- излизате от стаята си и устанoвявате, че родителите ви са се преместили и вие не знаете кога е станало това;
- включвате компютъра си към уредбата, за да чуете, ако дойде ново съобщение по е-майла;
- жена ви слага руса перука на монитора, за да ви напомня за себе си;
- всичките ви приятели имат @ в имената си;
- кучето ви си има собствена уеб страница;
- не знаете как да се обадите на майка си - тя няма модем;
- считате, че най-сексапилната гледка е мъж по долни гащи, осветен от 17-инчов монитор;
- определяте възрастта си като 3.x.;
- пишете домашните си в HTML формат и давате на учителя URL-то;
- кръщавате децата си Юдора, Мозила и Пегасус;
- съпругът ви казва, че вече от три месеца е с брада;
- започвате да оглеждате стените на тоалетните за нови WWW адреси
- събуждате се през нощта, за да отидете до тоалетната, и пътем проверявате и електронната си поща;
- виртуалната ви приятелка си намира нов приятел с по-широка честотана лента;
- купувате си кресло с вградена клавиатура и мишка;
- жена ви създава ново правило в кащата: "компютъра не може да влиза в леглото";
- извършвате търсенията в интернет на ум;
- правите си татуировка, на която пише "This body best viewed with Netscape 1.1 or higher."
- слагате възглавница върху лаптопа си, за да го скрието от любимия си в леглото;
- питате водопроводчик колко би струвало да се замени стола пред компютъра с тоалетна чиния;
- включвате компютъра и изключвате жена си;
- купувате втори компютър и модем, слагате нова телефонна линия, за да можете да си общувате с жена си;
- катастрофирате с колата си, и инстинктивната ви реакция е да потърсите бутона "back".
- файла с препратки ви е толкова дълъг, че ви трябват 15 минути да го разлистите;
- на очилата ви има прогорена рамка на уеб-страница;
- отказвате да отидете на почивка на място без телефони;
- в крайна сметка отивата на почивка, но само след като си купите лаптоп с вграден модем;
- прекарвате половината от пътуването си с лаптопа на скута, а детето в багажното;
- всичките ви мечти са свързани с по-високи скорости на линията;
- сънищата ви са в .html формат;
- пишете "com" след всяка точка;
- като изключвате модема си се чувствате сякаш сте прекъснали връзката с любим човек;
- започвате да се представяте като "Иван - маймунско а - ... точка- bg"
- сърцето ви започва да трепти при всеки нов WWW адрес, който видите в медиите;
- излизате от стаята си и устанoвявате, че родителите ви са се преместили и вие не знаете кога е станало това;
- включвате компютъра си към уредбата, за да чуете, ако дойде ново съобщение по е-майла;
- жена ви слага руса перука на монитора, за да ви напомня за себе си;
- всичките ви приятели имат @ в имената си;
- кучето ви си има собствена уеб страница;
- не знаете как да се обадите на майка си - тя няма модем;
- считате, че най-сексапилната гледка е мъж по долни гащи, осветен от 17-инчов монитор;
- определяте възрастта си като 3.x.;
- пишете домашните си в HTML формат и давате на учителя URL-то;
- кръщавате децата си Юдора, Мозила и Пегасус;
- съпругът ви казва, че вече от три месеца е с брада;
- започвате да оглеждате стените на тоалетните за нови WWW адреси
- събуждате се през нощта, за да отидете до тоалетната, и пътем проверявате и електронната си поща;
- виртуалната ви приятелка си намира нов приятел с по-широка честотана лента;
- купувате си кресло с вградена клавиатура и мишка;
- жена ви създава ново правило в кащата: "компютъра не може да влиза в леглото";
- извършвате търсенията в интернет на ум;
- правите си татуировка, на която пише "This body best viewed with Netscape 1.1 or higher."
- слагате възглавница върху лаптопа си, за да го скрието от любимия си в леглото;
- питате водопроводчик колко би струвало да се замени стола пред компютъра с тоалетна чиния;
- включвате компютъра и изключвате жена си;
- купувате втори компютър и модем, слагате нова телефонна линия, за да можете да си общувате с жена си;
- катастрофирате с колата си, и инстинктивната ви реакция е да потърсите бутона "back".
20 April 2010
Инцидент
Из бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки
Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли,които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли,които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
16 April 2010
Всеки мъж иска в душата си
1. Осми март да се премести на двадесет и девети февруари. Все пак може да се понесе веднъж на 4 години2. Пластичните операции за увеличаване на бюста да бъдат към безплатните здравни пътеки.
3. За зачатие на дете да са необходими съвместното участие на един мъж и четири жени.
4. За да предпази партньорката си от забременяване, да е достатъчнo по време на секс да кръстоса палци зад гръба си.
5. Всички жени да се наричат с едно и също име - за простота в общуването.
6. Всички жени да са алергични към злато, скъпоценни камъни и животински кожи.
7. В женския нос да има специални филтри срещу мириса на бира, пот и лук.
8. Банския да бъде идеален костюм за бизнес дамите. А и не само за тях.
10. За да се разкопчае сутиена да е достатъчно само леко да му духнеш.
11. Месечния цикъл на жената да бъде само веднъж годишно - по време на откриването на риболовния сезон.
12. Вратовръзката да може да не се завързва, а колана - да не се стяга.
13. Веднъж в месеца всеки да има разрешено по трудовото законодателство, право да запали офиса си.
14. Косъмчетата от носа и по гърба леко да се трансплантират на главата.
15. Да може да регулира по собствено желание дължината на члена си и ерекцията - както силата на звука в приемника.
16. Автомагистралите да нямат ограничения на скоростта, и да се строят във формата на гигантски овал.
17. Мъжете също да изпитват множествен оргазъм.
18. Да се изобретят чорапи, които да съществуват само като чифт. Оставени на различни места, те енергично да пропълзяват един до друг.
19. Във всеки бар да има възглавници за тези, които не се канят да си тръгват от там днес.
20. Торбите с боклук да напускат дома самостоятелно. Да бъде достатъчно само леко да ги побутнеш с крак.
21. Мъж, отишъл в детската градина да погледне как децата танцуват, принудително да се транспортира до края на деня в салон за източен масаж - за психическа рехабилитация.
15 April 2010
ЧУДО
По думите на мениджъра:"Компютъра не щя да се включи - викам админа. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори някакви неясни думи, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра - и той тръгна. Пак дигна ръце към небето, промърмори нещо и излезе."
По думите на админа:
"Отивам при юзъра - тоз глупак така са'й въртял на стола, че намотал на крака му захранващия кабел. Попсувах тихичко, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече под бюрото, включих го и си излязох."
09 April 2010
Петъчен виц
*****
Малко крокодилче пита баща си:
- Тате, кога ще имам пари?
- Когато станеш портфейл, моето момче...
*****
От "Coca Cola" звънят на Путин:
- Господин Путин, как смятате дали не е възможно Русия да си върне червеното знаме, а само долу в десния ъгъл със съвсем дребни буквички да пише: "Always Coca-Cola"? Съответно, за това ще получите огромна сума пари... Путин затваря телефона и звъни на Медведев:
- Ало, здрасти..., аз съм. Абе ти спомняш ли си случайно, кога ни изтича договора с "Aquafresh"?!
*****
1960-а: SEX, DRUGZ & ROCK'N'ROLL
2009-а: SUX, BUGZ & PLUG'N'PLAY
*****
Песимистите изучават китайски,
Оптимистите - английски,
А реалистите - автомат "Калашников"
(Стари, но златни)
Малко крокодилче пита баща си:
- Тате, кога ще имам пари?
- Когато станеш портфейл, моето момче...
*****
От "Coca Cola" звънят на Путин:
- Господин Путин, как смятате дали не е възможно Русия да си върне червеното знаме, а само долу в десния ъгъл със съвсем дребни буквички да пише: "Always Coca-Cola"? Съответно, за това ще получите огромна сума пари... Путин затваря телефона и звъни на Медведев:
- Ало, здрасти..., аз съм. Абе ти спомняш ли си случайно, кога ни изтича договора с "Aquafresh"?!
*****
1960-а: SEX, DRUGZ & ROCK'N'ROLL
2009-а: SUX, BUGZ & PLUG'N'PLAY
*****
Песимистите изучават китайски,
Оптимистите - английски,
А реалистите - автомат "Калашников"
(Стари, но златни)
Subscribe to:
Posts (Atom)
