Колекция Snow & Santa

Честита Коледа! Mного здраве и радост! Много подаръци за душата и наистина макар и малки, дребните неща да ни радват и да водят до големите!

Тъжни приказки по Коледа

Малката кибритопродавачка
Х. К. Андерсен

Зимата беше люта. Сняг валеше и полекичка покриваше света. Нощта разстилаше черната си пелерина – последната нощ от годината. В тоя студ и тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце. Никой не знаеше името му, всички го наричаха Малката кибритопродавачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си.
През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито монета.
Внимателно пристъпяше момиченцето в ледения сняг, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но като изтича да прекоси улицата, момиченцето ги загуби, бяха му много големи. Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно нататък. Жално му ставаше на човек, като го гледа…
А във всички прозорци горяха светлини, отвсякъде се носеше мирис на печена гъска – нали беше Коледа. О, да, момиченцето мислеше само за това…
В един ъгъл между две къщи, Малката кибритопродавачка седна да си почине.
Не смееше да се прибере в къщи. Не беше продала нито една кибритена клечка. Баща й щеше да го бие. Ръчичките на детето се вкочаниха от студ!..
Една само клечка кибрит можеше да му помогне, ако посмее да я извади от кутията, да я драсне о стената и да си сгрее пръстите! Най-сетне момиченцето се реши и извади една клечка. Драс! Клечката изсъска и пламна. Детето простря ръка над нея и клечката се разгоря с такъв светъл пламък, с такава топла светлина, като че беше голяма желязна печка и в тоя миг… Огънят угасна, печката изчезна и в ръчичките остана само крайчецът на изгорялата кибритена клечка.
И то драсна в стената друга. Клечката пламна, нейната светлина озари стената и тя стана прозрачна. Момиченцето можеше да гледа в стаята… бяла покривка и върху нея порцеланови съдове… и… магията стана. Момиченцето се намери под една великолепна новогодишна елха. Хиляди свещи горяха по зелените й клончета и се отразяваха в широко отворените очи на измръзналата кибритопродавачка. Тя протегна ръчички към тях, но …
Клечката изгасна. Свещите по елхата започнаха да се издигат нагоре, все по-високо и по-високо, и най-после се сляха със звездите. Една от звездите падна и остави след себе си дълга огнена следа.
- Някой умира в тоя час! – помисли си момиченцето, защото баба му, която бе умряла вече, му беше разказала, че когато пада някоя звезда, тогава си отива една човешка душа.
Момиченцето драсна още една клечка и чудо… Стана светло и старата му баба се изправи пред него и се усмихна.
- Бабо – извика детето. – Моля ти се, вземи ме с тебе! Не си отивай, когато клечката угасне! – и то бързо издраска цялата кутия клечки.
Клечките блеснаха толкова силно, че наоколо светна като ден. Бабата улови внучето си за ръце, прегърна го и двете с блясък се издигнаха високо над земята. А там, където отидоха, нямаше нито студ, нито неволя.
На другата сутрин, когато новогодишното слънце изгря, то видя в ъгъла, облегната на стената Малката кибритопродавачка с бледо личице, но с усмивка на устните – замръзнало в нощта на Коледа. Седеше момиченцето с кибрита си, а хората казваха:
- Горкичкото, искало е да се стопли!
Но никой не знаеше колко щастливо си отиде то!

МАЙЧИНА СЪЛЗА
Ангел Каралийчев

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

Без угризения

Съвети за жените как да избегнат угризенията на съвестта

Не е тайна, че жените се терзаят много повече и по-често от мъжете за какво ли не. “ Как можах да изгоря кекса точно за гостите!” “ Все не ми остава време да изпера пердетата...”, “ Бях изморена и не изведох децата на разходка.” Толкова много са нещата, които ви карат да се чувствате виновна. А не трябва!

Ако ви се пие, пийнете чаша две от любимото си вино.

Не се обвинявайте, че не сте кърмили сладкото си бебе или сте го правили съвсем за малко. С вашият лекар сте взели това решение по много причини – и толкова!

Искате да направите кариера, но в същото време не желаете да лишавате семейството от присъствието си, от празничния обяд, от почистването, от проверката на домашните. Интелигентните хора не жертват нощите, уикендите и празниците си заради професията.

Не обръщате достатъчно внимание на децата, защото сте извън къщи? Това е нормално и те го приемат именно така. Статистиката показва, че не се чувстват изоставени или наранени.

Понякога ви се иска да се поизлежите в леглото. В най-неподходящия момент. Направете го!

Яде ви се страшно сладолед, а все броите калориите...Излапайте дори два!

Харесва ви непознат мъж на улицата? Изплакнете око. Съпругът ви сигурно ще го направи, без това да означава, че се обичате по-малко.

Имате нужда от секс, а той не се сеща. Ами просто си го поискайте.

Купили сте си хубави скъпи обувки и сега се чувствате виновна. Недейте! Вие ги заслужавате!

Когато сте във ваната, не ставайте колкото и да звъни телефона.

Често си мислите, че сте неблагодарна дъщеря (внучка, сестра). Ако обичате роднините си, те са го почувствали. Не им трябва повече. Не се терзайте.

Не обръщайте внимание на съпруга си, когато ви казва, че много сте се издокарала и гримирала. Или пък – че в къщи не сте такава. Правете това, което ви харесва. Не наранявате никого.

Не се упреквайте, че четете първо клюките на звездите. Все пак го правите за убиване на времето, докато чакате на опашка или пътувате в автобуса.

Тайно желаете бившия си приятел? Очаква ви мъчителна смърт в ада. Забравете това! Ако ви е приятно да си мислите за него – правете го.

Купили сте си скъпо модно списание? Какво ли ще каже той! А вие какво казвате, като е затрупал апартамента със спортни издания?

Терзаете се, че не се занимавате с йога, спорт или нещо здравословно. Ако намирате повече мир и хармония в яденето на една баничка – правете това, вместо да се сгъвате като закачалка.

Не се срамувайте да поискате помощ, когато не ви достигат силите.