Красута

Ништу нямаши ми фчера,
Ставам сутранта,
Ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
Туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
И са нагласа!

Тъй по нощник и терлици,
С чорлава куса
Мязам кат на убавица
Ф профил и анфас.

Дрямах начи и вартях са,
Цъках със език,
Плюх са дан са уручасам-
Тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
Са яви дифект?
Тъй са съм разхубавяла…
А, стига де! дерт!

Са умислх утведнъшки-
Как навън ш вървя?
Момцити ку са натръшкат
Кату ма съзрат?

С модна фуста чи забрадка,
С китка у ръка;
С тос акъл зер за три патки,
Кату заблеста…

И къдту койт ма срещни-
Пламна, изгуря
Ф разни помисли пугрешни…
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
Сигур йощи спа
И ми са е присанила
Буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну-
Ич дан ма съзреш,
Щот ут толкова прикраснус,
Мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
Тъй връз мен кат дъж…
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу вйзможнус мъж!)