14 November 2006

Животът като реклама

Само от заглавието някои са си помислили - О, ужас - мръсно пране, месечен цикъл и нон стоп миене на зъби. Но кошмарът на рекламите не свършва до тук. Нека си представим как би изглеждал животът ни, ако телевизионните реклами се превърнат в реалност.

Сутрин
Тъкмо сънуваш деветия си сън и се събуждаш от нахлулия в стаята малолетен син, който бърза да ти докопа мобилния за да пуска SMS-чета та белким спечели някаква шитава кола. Изтръгнат от сладката дрямка ти се оглеждаш сънено и се наслаждаваш на своята уютна бърлога - 2 на 3 метра с един половинест прозорец (всичко това под наем разбира се). Това ни най-малко не те притеснява, защото си сигурен, че всяка банка би ти отпуснала необходимия кредит за собствено жилище и то при лихва само от 6,5% само ако си завлечеш пъпчивия задник до офиса им. Тъкмо сега обаче нямаш никакво време за това, защото се втурваш към банята да си измиеш зъбките с най-новата herbal паста.
Излизайки от банята след сутрешния тоалет е време да помислиш за закуската. В кухнята заварваш как на работа са се хванали професионалистите - мама, баба и някаква си кучка Галина, която въобще не познаваш. Синът ти маха сандвичи с половин телешки салам, а женати си е развалила диетата с някакъв крем, който си приготвя само за 3 минути. Тя разбира се продължава да кльопа от млякото с бифитус есенсис от което стомахът и кой знае защо не спада вече 3-ти месец. Със сигурност не е бременна отново, защото "Има ли една черта - теста е валиден, а Жоро е невинен" - то има си хас и Жоро да е виновен, аз ще му дам да се разбере. Правиш две акробатични кълбета, насочвайки се към масата и точно тогава идва първият ти кошмар за деня - в бойна стъпка и пеейки нещо за някакъв маргарин в къщата ти нахълтва не кой да е, а ТЪЩАТА. "за какво ли е на тази кукумявка да ми се натриса точно сега? Нали междуградските разговори са вече безплатни. Да си седи и да си лафи по телефона", си мислиш излизайки на улицата. Вежливо поздравяваш някаква случайна мадама, дядката на кръстовището и група невръстни дечица с "Добро утро".

Обед
Когато се храниш или просто похапваш нивото на PH в устата ти си ибава майката и както си на важно съвщание с шефа часовникът те предупреждава, че е време за кльопачка. Бъркаш в сакото и вадиш лъжицата с която ще изконсумираш малките тайни на жена си. Влизаш в най-близката закусвалня и там взимаш сандвич, сладолед и още някаква гадост, като междувременно, информирайки се за цената забърсваш и телефонния номер на вежливата глуповато ухилена девойка зад щанда. Е разбира се само след минутка разбираш, че кифлата те е метнала за номера, но няма нищо - като видиш как са те прекарали и със сметката няма да ти пука толкова много. Връщайки се в офиса не забравяш да си лепнеш част от скоча върху зъбите та да изпадат остатъците от гадорията която си ял преди малко.

Следобед
Прибрал си се по-рано от работа и вече си мечтаеш как ще си починеш. Още от улицата забелязваш, как от къщата ти излизат кълба дим с остра задушлива миризма. Тъкмо посягаш към телефона да извикаш пожарната (все пак имаш 20 безплатни минути и се чудиш какво да ги правиш) се сещаш, че това са номерата на дядо, който кой знае защо прави кебапчета с тигана. През това време баба е забъркала мляко със сладко и конфитюр, но за теб едва ли ще остане, при положение, че по-големият ти син е изкльопал дори и паничката на малкото си братче и го е омацотил цялото. В движение спретваш една топка от мръсни чорапи (за предпочитане с бял основен цвят), която с добре премерен шут вкарваш през отворения джам директно в преалнята. От там те излизат чисти и с аромат, който ще те отнесе на майната си.
Тъй като баба и дядо са тука може да излезете с жената по главната. На нея кой знае защо и е ту топло, ту студено (може би е от критическата), но след като гъврътне едно студено чайче нещата се нормализират. По пътя купуваш и нов ароматизатор за колата, но изглежда проблемът е не в лошия мирис, а в алармената система, която се включва когато си поиска, и най-вече когато сипваш от онова суперско гориво (само наполовина разредено с вода).

Вечер
Вечерта преминава под знака на семейния уют. Преди това разбира се си минал през кръчмата, за да видиш как една кака отваря бирени шишета с цици. А, ето го и бате бе. Той се е върнал от двугодишна командировка в Замбези, но няма време за излишни глупости - от летището директно се курдисва на масата да цока шльокавица. След това трябва да приспиш детето, като му повтаряш като на идиотче за неуредиците в БДЖ - Пуф-паф, Пуф-паф...... . Такааа...всички са си легнали и е време да отидеш на гости на приятели да пиете бира цяла нощ.

No comments: